За риба с Цанко: Черноморската пъстърва е загадка за учени и рибари


Едни твърдят, че идва от Дунав, други смятат, че е изкуствено развъдена

Пъстървата в Черно море бе видяна за последно във Варна преди 17 г. Видимо почерпен рибар от кв. “Владиславово” улови за последно на ръка екземпляр от 1,5 кг. Човекът бе хвърлил влакно с олово и 2 куки на стръв мида за попчета, когато успя да извади чудната за всички колеги наоколо риба.

Във форумите обаче се твърди, че през 2016-а е уловена пъстърва в морето с тегло 7,3 кг, а преследвач на зарган уверява, че през октомври 2013-а е хванал на бомбарда с морски червей пъстърва в каменистото морско дъно между Балчик и Албена.

Покойният собственик на таляна на Карадере Иван Иванов - Жака се похвали преди 20-ина години, че е извадил в мрежите 7-килограмова морска пъстърва.

“Имаше допреди

20 г. - хващал съм

и големи, и малки.

По кило и нагоре

бяха най-едрите

Ловил съм най-вече на чепаре, когато съм търсил карагьоз с лодката.

Тези риби според мен бяха американски дъгови пъстърви, които ги развъждаха във Варненското езеро”, казва Агоп Агопов от Варна.

През 60-те години във Варненското езеро бяха поставени садки, тъй като новият канал от морето под бъдещия Аспарухов мост още не бе прокопан. Тогава в езерото си живееха шарани и сомове, а Белослав бе прочут в цяла България с огромните си сладководни раци, които се продаваха варени на местната жп гара.

Преди езерото да се напълни със солена морска вода, предприятие “Черноморски риболов” започна изкуствено развъждане на пъстърва.

При една буря обаче садките се накъсали и рибата се изсипала в езерото. Години по-късно тя навлязла в морето през двата канала към него.

“Имало е и чисто морски садки за отглеждане на морска пъстърва. Те са били в района на Созопол, за тях има научни изследвания”, обяснява ихтиологът Константин Михайлов.

Черноморската пъстърва е в Червената книга и според нея обитава Черно и Азовско море, откъдето навлиза и в по-големите близки реки.

За размножаване мигрира в р. Дунав, където при Силистра са намирани единични индивиди. Липсва актуална информация за състоянието на вида в момента. Има данни, че се среща в Черно море при Варна, Несебър и Созопол. През последните години единични индивиди са уловени в Дунав и при Русе. Морската пъстърва влиза за размножаване в големите реки.

Според някои учени морската пъстърва е най-близка като вид до дунавската пъстърва и е местен вид за разлика от изкуствено пренесената дъгова пъстърва.

Във водите на България семейство пъстървови е представено с 5 вида. Един от тях е речната пъстърва, която е основен обитател на нашите планински реки и езера.

“Друг вид, установен в нашите води, е черноморската пъстърва. Тя обитава основно някой кавказки реки и навлиза за охранване в Черно море. По нашето крайбрежие попадат единични екземпляри.

Река Дунав се

обитава от

дунавската пъстърва.

Пред нашия бряг

този вид се среща

също рядко

В незначителни количества изкуствено се отглежда в нашата страна сивенът. Този вид е пренесен от Северна Америка в Европа през 1889 г.”, твърди още Михайлов.

Морската сулка е другата тайна на морето ни

Бялата риба, наричана още сулка, стана хит в декемврийския риболов през 2005 г. за бургазлии. Парчета по 1,5-2 кг бяха хванати на изкуствени примамки и на канала на фабрика “Славянка”.

Тук в Бургас я ловят на жива рибка, на парченца от рибка или на воблери. Аз като я видях под водата, много се шашнах, щото друг път подобна риба не бях срещал. Сулката дебнеше скрита във водораслите, като ме видя, даде на заден и в движение стрелях. Въпреки че я цапнах в гърба, яростно се съпротивляваше. Доколкото знам, морската бяла риба се различава по набитото тяло с изразени напречни тъмни черти от сладководната, казва бургаски харпунджия.

Видео със спокойна и разхождаща се по дъното край Тюленово типична сулка бе качено от любител на подводните снимки.

Според руснаците това е чист морски вид, който те наричат морски судак. Той достига до 62 см и до 2 кг. Различава се от речната бяла риба по малката уста и по-дребните очи.
Разпространена е в Каспийско море и в северозападната част на Черно море. Включена е в Червената книга на Украйна.

На една от руските карти за рибите в Черно море Бургаският залив също е обозначен като място на разпространение на морската сулка.

Как се развъжда дъгова пъстърва в Черно море

Черноморската соленост се оказа напълно поносима за американската пъстърва. Направените експерименти показаха, че дъговата пъстърва от всички възрастови групи може да бъде прехвърляна от сладка в морска вода и обратно, без да се получи и 1% смъртност. Освен това тя се адаптира бързо към новите жизнени условия, започва активно да се храни и нараства, като запазва своя бърз темп на наддаване в тегло.

Това твърди изследване на старши научният сътрудник Койка Колеманова от 1989 г.
Като постижение Колеманова отбелязва, че дъговата пъстърва е включена в списъка на атракционните видове към аквариума във Варна и от 1972 г. е постоянен обитател на един от басейните, захранвани с морска вода. В последните години обаче такъв вид в басейните няма.

“След предварителна експериментална работа при аквариумни условия в Института по рибни ресурси са проведени редица опити за угояване на дъгова пъстърва в клетки в морето при полупромишлени условия. Цел на експериментирането беше създаване на биотехника за отглеждане на дъгова пъстърва в клетки в условията на нашето Черноморско крайбрежие и в басейни на сушата, подхранвани с морска вода.

Показателите за нарастване на дъговата пъстърва в морска вода се оказаха добри. Тримесечното пролетно угояване при полупромишлени условия в Созополския залив, което обхвана периода март-май, за да се избегнат по-високите от 20 градуса температури на морската вода, също показва добри резултати”, обобщава Колеманова.

Учените са категорични, че при температура над 20 градуса на морската вода, пъстървата заболява от вируси.

Последните години морето започна да стига нечуваните 27 градуса и това вероятно е другата причина за изчезването на черноморската пъстърва.

Смъртност при сладководното отглеждане на пъстървата в морето се получава и през зимните месеци. Тя е свързана основно с нараняването на рибите по време на силни вълнения и течения.

5-килограмова щука излезе във варненското пристанище

Голяма щука изкара миналия март известният рибар и продавач на такъми от Варна Илко Димитров.

Докато лови попчета на кея да малкия фар във варненското пристанище, рибарят забелязал едра риба. Потърсил кеп и успял да извади полуживата щука, която явно била опиянена от солената вода.

Шарани и сомове също са били улавяни в морето след наводненията в река Камчия. Според рибари сладководните риби ослепяват от солта в морската вода и губят ориентация.


Четете още:

🔴 "Румънското малцинство" опроверга Маковей: Българи сме

🔴 БЪЛГАРСКИТЕ САМОЛЕТИ И АВТОМОБИЛИ

🔴 Архитектурен резерват Широка Лъка - Асоциация на българските села (АБС)





Източник: 24 часа





Коментари

горе