Последни постинги в riba.blog.bg

http://astore.amazon.de/worldcup-2010-shop-21

Нещо повече за рибата, гъбите, пчелите, спорта и други интересни неща

събота, 19 септември 2009 г.

Балканска пъстърва, балканка



Тази риба с право може да бъде наречена царицата на планинските езера и реки. Тялото и е стройно, издължено и слабо сплеснато отстрани. Цветът на рибата зависи от годишният сезон, средата която обитава и от храната, която приема. Гърбът й е от маслено-зелен, преливащ към кафявозелен, златистокафяв, тъмнокафяв, до черен. Страните й са златистожълти или златистокафяви, а коремът й е белезникав, но през есента потъмнява. По гърба и от двете страни на тялото има многобройни петна с черен, червен или оранжев цвят. Гръбната, мазната и горната част на опашната перка са покрити също с тъмни петна. Главата й е средноголяма, устата крайна и осеяна с дребни остри зъби. Развива се добре при температура на водата 12-16 градуса. Оптималното съдържание на кислород за балканската пъстърва е над 7 куб. см/литър. Тялото на пъстървата е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспици. По горната и долната челюст се виждат ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен "мазен плавник". Характерен е за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира, но в повечето случай е маслиненозелена с неправилно разхвърляни черни и червени петънца. Червените петънца са заобиколени от бели пръстенчета. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия 1-годишните индовиди достигат тегло 15-20 г, 2-годишните-до 170 г и 3-годишните-до 300г.
Размножаване:
Балканката хвърля хайвера си в края на есента и началото на зимата (от Октомври до Февруари). С помощта на тялото си женската прави гнездо в пясъка и заедно с мъжкия се чифтосват няколко пъти. Една 2,5 кг женска изхвърля около 3 400 златисто-жълти яйца с диаметър 4-5 mm. След като бъдат оплодени яйцата, женската ги затрупва с пясък и се спуска обратно надолу по течението. Яйцата се развиват бавно през зимата и се излюпват напролет. За развитието на яйцата е необходим много чист и богат на кислород поток. След като се излюпят личинките (малките рибки) остават зарити в пясъка и се изхранват от яйчния жълтък. Докато се свърши жълтъка водата вече се е затоплила от 6 до 11 градуса по Целзий. Тогава малката рибка излиза от пясъка и започва да се храни с естествена храна. Те стават полово зрели от третата до петата година. Главно живеят малко над 6 до 8 години, дори до 13 г. в диви условия.
Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март- април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женаската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса-60-65 дни, при по-ниска температура-200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, поппови лъжички, а когато поотрасте-с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна.
Балканката е мерцедесът на рибите. Не само в сравнение с другите видове пъстърви, но и с всички риби в реките и водоемите.Това го казва Никола Урумов, който от 35 години е управител на рибовъдното стопанство "Тошков чарк", и можем напълно да му вярваме. Стопанството работи от 1962 г. и е в сърцето на Родопите, между градовете Батак и Девин. Най-голямо е в България, а и на Балканите.“Тошков чарк” пази и възпроизвежда генофонда на автентичната бълканска пъстърва в България. Състои се от риболюпилна и няколко малки и големи земни басейна за отглеждане на малките рибки и на основните стада производители. За тези 47 години живот стопанството е разпространило над 30 милиона рибки в цяла България.Сега има два стада, които "раждат" хайвера. Първото е от около 1300 женски и 200 мъжки, второто - към 1500 женски и 1000 мъжки. Един мъжкар опложда по 2-3 дами. Всички те се поклащат лениво на дъното, но щом Кольо Урумов хвърля храна, в басейните започва да ври и кипи като в гърло на вулкан. Невероятно красива гледка. Периодично се пускат нови екземпляри и така се освежава кръвта на родителите.И рибовъдното стопанство е изживяло ауфтактовете на прехода. Изоставено от държавата, то къде по-добре, къде по-зле - се е борило за оцеляване. Имало е добри години, имало е и слаби, когато са продавани под 200-300 хиляди рибки. 2009-а дава заявка да е успешна - досега от стопанството са излезли над милион и 68 хиляди рибета, други 50-60 хиляди чакат купувача си.Сега ще ви разкажа как се дои пъстървата. От големите басейни родителите се изнасят на специални носилки в по-малките. Там Кольо Урумов и помощниците му ги сортират и разделят мъжките от женските. После започват да галят коремите на тези с "по-напреднала бременност" и хайверът им излиза. Той се опложда от мъжкарите, разбива се и стои оплоден около 5 минути. След това се промива, докато стане като зеница на око и кристално чист.Този хайвер се залага в инкубатора на люпилнята. Инкубаторът представлява каскада от сандъчета, като дъната на най-долните са като решето с много малки отворчета. Хайверът се промива с вода - по около 300 л на секунда и при температура 7 градуса.Материалът се залага в началото на ноември, през януари вече се пръкват първите рибки. В началото те се хранят с жълтите мехурчета, от които са се излюпили. После ги местят в други корита, където ги подхранват със специална храна, внос от Холандия.Капацитетът на люпилнята е 2,5 млн. зърна хайвер при еднократно зареждане. При 80% оплодяемост се раждат около 2 млн. рибки. От тях останат ли живи пак 80%, значи реколтата е добра."Тук всъщност копираме естествените цикли в природата, обяснява председателят на БЛРС Христо Михайлов. - Когато при нея рибите изхвърлят хайвера си, тогава става и тук. Мъжкият го опложда, при нас е същото, но подпомогнато от човека..."Пораснат ли до 0,3 до 0,5 грама, рибките вече са за продан. Други клиенти предпочитат да ги купят, когато станат между 1 и 5 грама. Цената е 10 ст. за рибка без ДДС.А стане ли балканката 250-300 г. направо я хвърляй в тигана. И после дълго време ще сънуваш този деликатес, а на възглавницата, където и била устата ти, ще има мокро петно. (Виж рецептата).Никола Урумов е улавял балканска пъстърва с тегло 9,8 кг. А най-големият хванатекземпляр е от 1981 г. в язовир "Малък биглик" - 11,3 кг и, препариран, краси Държавното ловно стопанство в района.Ще зарибяваме, щом дадат язовирите на любителите"Тошков чарк" е най-голямото стопанство за речна пъстърва, съществуват и две малки. Имаме още 7 за американска дъгова и за сивен, както и 22 шаранови.Какъв е проблемът? Технологично и производствено тези стопанства са планирани през 70-те и 80-те години на миналия век. И са проектирани само за зарибителен материал. По време на прехода финансовият недоимък в системата и оттеглянето на държавните институции от тези общественополезни блага (зарибяването на водоемите) ни сринаха като производител. В момента работим максимум с 30% от капацитета на стопанствата. Необходими са огромни инвестиции, за да ги преобразуваме технологично и да произвеждаме риба за консумация.Целта ни сега е да се адаптираме към пазарните условия, но да си запазим предназначението - основен зарибител на водните обекти в страната. И в момента водим битка с Агенцията по рибарство тя да предостави на любителите рибари големите си държавни язовири, които по закон са само за любителски риболов, и ние там да започнем основно зарибяването.Защото сега примерно за язовир "Искър", където ходят рибари, нямаме никакви права. Следователно и не поемаме никакви ангажименти да зарибяваме там.Искаме да се възложи стопанисването на рибния ресурс на любителите риболовци, за да можем да заработим с тези стопанства и целия ресурс от тук да го насочим към тях. А зарибени ли са добре те, ще започнем вече да говорим и за риболовен туризъм, и за екотуризъм, а защо не и за селски...

Няма коментари:

Публикуване на коментар