Прочетен: 10589 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2010 21:34
За пъстървовия спинингист е нужен определен вид екипировка, както и личностни качества като мотивация, упоритост, търпение и голяма физическа издръжливост. Риболовният излет наподобява мисия на рейнджър с лазене, прикриване зад скали и дървета, промъкване в шубраците и изненадване на достатъчно хитър и наблюдателен съперник, какъвто е петнистият воден хищник.
Изборът на въдица обикновено се свежда до спинингова пръчка с дължина около 2.10 м и акция 10-30, бързооборотна макара, монофилно влакно със сечение 0.16-0.20 в зависимост от реката и обичайния размер на рибите, и голям набор блесни и воблери. Екипировката включва още гумен или неопренов гащеризон за газене, елек с джобове за консумативите и рибарско кошче. Задължителен елемент са и поларизираните тъмни очила, с чиято помощ се вижда прикритата под камъните и по дъното риба. Много важен е подборът на примамките, с които се лови. В хода на излета обикновено се сменят няколко вида блесни и воблери, докато се уцели оптималната изкуствена стръв, на която пъстървата кълве най-добре в този ден. Обикновено при много бистра вода се използват въртящи се блесни от типа "Блек фюри" с черна лопатка и жълти точки, при леко мътна вода се поставя жълта блесна с червени и черни точки, а при по-непрозрачни води най-подходяща е въртящата се блесна с бяла лопатка на червени точки. Размерът и номерацията се определят съобразно нивото на водата, като в по-плитките участъци се използват блесни №0 и 1, а в по-дълбоките - №2. Воблерите, които в последните няколко години се наложиха като основна изкуствена примамка в спининговия риболов на пъстърва, също се подбират съобразно участъка на реката, в който се лови. Стандартната схема е избор на воблер със средна дължина около 4 см, плуващ или потъващ в зависимост от дълбочината на вира и поведението на рибата. Нужно е спинингистът да разполага поне с пет вида воблери в различна окраска от двете модификации и да експериментира докато улучи най-ловящия за деня. Твърди се, че в блесните и воблерите пъстървата припознава или храна под формата на рибка, или нашественик в собствената си територия, който трябва да унищожи.
Техника и тактикаСам по себе си спининговият риболов на пъстърва в планински реки е твърде елементарен и най-често се свежда до следното: в средата на реката има камък, зад камъка се образува вирче и в него има пъстърва. Замята се близо до камъка или зад него и при повеждането на примамката следва мощен удар. По същия начин се обловяват всички вирове, бързеи и места, различни от общия релеф на дъното. За да се стигне до кълването на рибата обаче, е нужно да се приложи серия от тактически прийоми. Риболовства се срещу течението, а замятането най-често се извършва в същата посока или перпендикулярно, като примамката се води по течението. По този начин спинингистът атакува пъстървата в гръб или странично, тъй като тя стои срещу течението и събира храната, която реката носи. При замятането спинингистът трябва да е наведен или клекнал, тъй като обикновено пъстървата подгонва примамката. При това действие е твърде възможно тя да забележи въдичаря и да се откаже да кълве. Този риболов изисква изключително точно замятане, тъй като оптималното място, където трябва да падне примамката, обикновено е най-много един квадратен метър. Често пъти над участъка, който вероятно "държи" пъстърва, има надвиснали клони на дървета или крайбрежни храсти. По тази причина е нужно да се овладеят много добри умения за замятане, за да не се заплита изкуствената примамка в растителността. Добрият спинингист би трябвало да е в състояние да уцели с блесната 40-сантиметрово пространство между два храста, растящи на отсрещния бряг на реката, или да заметне примамката под клони, които са надвиснали на половин метър над водата. В участък, който по една или друга причина не позволява замятане срещу течението, примамката може да се спусне по течението. Блесната в този случай се води съвсем бавно, особено ако водата е бърза. Енергичното водене в този случай не е за предпочитане, тъй като вдига примамката на повърхността, а пъстървата е на дъното, прикрита зад камъните.
Изваждане на рибатаНай-критичният момент настъпва след удара на рибата по примамката. Спинингистът разполага с части от секундата, за да засече. В този момент пъстървата най-често скача над водата и ако влакното не е изпънато докрай, обикновено се откача от куката. По тази причина след засичането върхът на пръчката се издига нагоре, за да бъде удържан първоначалният тласък на рибата. Изваждането се извършва внимателно и енергично. Екземплярите, които се ловят в българските планински реки, обикновено са с размери между 20 и 25 см и изваждането им не представлява проблем. Когато обаче рибата е с дължина над 35 см, се води люта битка. В този случай е много важно при първоначалното засичане тройката да бъде добре забита в устата на рибата, тъй като пъстърва с подобни габарити е много борбена. Авансът на макарата трябва да бъде така нагласен, че пъстървата да издърпва влакно с големи усилия. При ваденето на балканска пъстърва с размер над 40 см е изключително важен първоначалният подбор на дебелината на влакното. По тази причина, ако в реката има пъстърви с такива размери, се използва здраво влакно, не по-тънко от 0.20. Това сечение не пречи на риболова на по-дребни риби и същевременно осигурява много по-големи шансове при изваждането на трофеен екземпляр. Най-неприятната емоция в този риболов настъпва, когато се закачи голяма пъстърва и скъса безкомпромисно влакно със сечение 0.16, поставено от съображение за по-фина линия. Рискът да бъде изпусната една от "рибите на живота ви" просто не си заслужава. От тази гледна точка използването на кепче е желателно, въпреки че в хода на излета мрежичката му се закача често в клоните и храстите около реката.
Качества на спинингистаЗа този вид риболов е нужно огромно търпение, понеже понякога се налага да бъдат обловени поне десетина вирчета преди да последва кълване. Във всеки един момент пъстървовият спинингист трябва да е максимално концентриран и да се прикрива, тъй като рискът да бъде забелязан от рибата е огромен. Освен това ефективното протичане на пъстървовия излет изисква добра физическа подготовка, тъй като обикновено се извървяват средно по няколко километра на ден в търсене на рибата. Обловяването на местата се извършва с планиране по схема, според която първо се търсят близките риби, а след това по-далечните. Ако например пред спинингиста е разположен 20-метров участък от реката, в който има няколко места с възможно местонахождение на пъстърва, се тръгва срещу течението и първо се обловяват по-близките места, а след това по-далечните. По този начин рискът да се изплашат близките риби е сведен до минимум. Истинският спинингист възприема балканската пъстърва като съперник и партньор в състезание, а не като кулинарен обект. За това е нужно да се запазват маломерните риби, които често се случва да атакуват блесната и воблера. При закачване на маломерка първо се прави опит да се откачи без пипане с ръце, а само с леко разтръскване на блесната. Необходимо е и да не се превишава фиксираната норма от осем риби на излет, тъй като и без това все повече планинските реки заприличаха на обран бостан по отношение на пъстървовите си запаси.