Прочетен: 4855 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2009 20:52
Скъпи домакини,
Пиша ви нещо практично, полезно, питателно и вкусно. Ще споделя как приготвям пъстърва.
Отивате в рибния магазин, за да хванете пъстървата. За да стане това, молите възпитано продавачката да ви я подхвърли и да я уловите.
Припкате вкъщи. Пропуснах да уточня, че рибката е почистена и готова за плаж в тенджерката, за препоръчване с възможност за задушаване. Ако нямате такава, ползвайте фолио. Тогава може и в глинен гювеч с капак.
Нарязвате на търкалета, някои им казват колелца, шайби, кръгчета и т.н., толкова глави лук, колкото е дънцето на съдинката. Слагате мъничко мазнинка (олио, зехтин) и също толкова вода - не повече от 6-7 мм.
Поставяте горките пъстърви удобно да легнат, а върху тях разхвърляте на произволни фигурки нарязаните лентички праз, според настроението, с което сте в момента. Но, не забравяйте, че всичко се прави с любов и мерак. За да стане вкусно, това е задължително. Негативен готвач - отровна гозба. А това води до хиляди усложнения - здравословни и всякакви...
Та тъй - доволно сте скрили, покрили, засенчили пъстървите с това чудно растение (един приятел актьор му казва "зимна маруля"), слагате листенце дафинов лист, черен пипер, а много обичам къри - сложете и вие.
Пече се около час. Сервирате с бяло вино, за да пуснете пъстървите да плуват доволно.
23.08.2007 19:04
И така – вече имаш пред теб дългочаканите Думи. Нареждаш ги пред теб, започваш да ги четеш, препрочиташ скрития им смисъл, обръщаш опакото на лицето им и се опитваш се да си ги вземеш и приютиш в себе си.
След като вече си ги доволно премлял и прозрял, се превъплъщаваш в тяхната форма, следиш зорко изречението и настроението и започваш да изсипваш в предоставената ти форма Думите, които започват някак спонтанно да се роят. Прибавяш към тях добронамереност, слагаш малко предизвикателство и също толкова увереност, че посланието, скрито в новите Думи, ще намери и улучи точно в целта Другия. Задължително слагаш като подкладка част от Думите на Другия и после правиш своята прибавка.
Ако нямаш сетива да усещаш Думите или не усещаш достатъчно близък Другия, по-добре не се захващай с тази рецепта, защото тя се постига само с любов и мерак. Ако си позволиш да прибавиш и непремерена и непроверена доза негативизъм, това ще отрови Думите, ще доведе до хиляди усложнения – здравословни, мисловни и психически всякакви.
Та тъй – доволно си покрил, скрил, обновил Думите с твоето незнайно отгде изникнало вдъхновение, прибавяш и полъх от твойто сърце, едно малко послание като добра мисъл и ги изпращаш ги по техния път, за да бъдат сервирани там, където е нужно…
Другия ги полива с топлия кехлибар на душевното бяло и ги пуска да плуват, да плуват… И в мислите си поема към теб…
17.10.2011 07:56
